Като хранителен продукт в последните години соята присъства в повечето продукти, които се предлагат в търговската мрежа.
В някои от тях явно – като например соевото мляко и тофуто.
В повечето случаи като добавка към месните продукти, сладкишите или готовите сосове.
Оказва се, че соята е вече неизбежна част от менюто ни, логично изниква въпросът доколко са основателни както широко афишираните и полезни качества, така и предупрежденията за опасностите от прекомерната и употреба.
Соевите зърна са истински складове на най-различни хранителни вещества – белтъчини, мазнини, скорбяла, витамини, при това в такова съотношение, каквото няма дори в животинските продукти.
Соята е източник на микроелементи.
В нея има всичко: витамини, минерали и микроелементи, особено ценни белтъчини и най-различни въглехидрати. Уникалният й състав я поставя на особено място в редицата на зърнено-бобовите култури.
Но що се отнася до соята като цяло, най-добре е да вземем пример от азиатските народи, тъй като присъства в кухнята им от хилядолетия. Да я консумираме в малки количества, най-вече като подправка, а не като основна храна. Също така добре е да се знае, че процесът на ферментация, които на изток използват по един и същи начин от хилядолетия разрушава токсините в соята, за разлика от промишленото производство под формата на концентрирани протеини и изолати, които в последно време се използват в западната кухня. |
|