Родина на патладжана е Индия, където още преди 1000 години са го използвали в кулинарията. В Европа е пренесен през 18 век, като при това първоначално са го приемали само като декоративно растение.
Като хранителен продукт патладжанът е основна съставка на различни ястия. Става годен за ядене след различни по вид термични обработки (пържен, печен, варен, топло маринован).
Пекат се с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното “баба гануш” и подобното гръцко “мелитзано” салата.
Реже се на филийки и се пържи, евентуално панира, сервира с различни сосове — подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос.
Може да се напълни със зеленчуци (Имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.
Като лечебно средство патладжаните се препоръчват за профилактика и лечение на атеросклероза.
Те спомагат за изхвърлянето на холестерола от организма и за неговото намаляване в кръвта.
Съдържанието на калии усилва работата на сърцето и благоприятства извеждането на течностите от тялото.
Патладжаните се препоръчват на възрастни хора, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, особено при наличието на отоци, свързани с отслабената дейност на сърцето.
Също така те са цена храна и при подагра, тъй като стимулират изхвърлянето на солите на пикочната киселина заедно с урината.
При страдащи от бъбречни заболявания не се препоръчват.
2028
