Артишок (Ангинари) е недоразвитата пъпка на цветът на градинско растение.
Като зеленчук в кулинарията се използват сърцевините на недоразвитите цветове на приличащо на голям репей растение от семейство Астри. Консумира се суров, сварен или консервиран. Тъй като е непригоден за продължително съхранение, дори в хладилник, много трудно се намира в свеж вид.
Артишокът е богат на калий, белтъчини и витамини, беден на калории и има нежен орехов вкус, който е нещо средно между корена на целината и аспержите. На пръв поглед изглежда като голяма зелена шишарка, но за разлика от последната артишокът крие мека и ядлива сърцевина. Зелените твърди листа, които го обвиват се изхвърлят, заедно със стеблото и цветните къдрави листенца в сърцевината. Изненадващо малка част от зеленчука всъщност става за ядене.
Съчетава се добре с продукти имащи рязък вкус: лимон, портокал, вино, плодов оцет, малини, каперси. Вкусът му се подчертава от чесън, дафинов лист, магданоз, естрагон, резене, босилек и семена кориандър.
Познати са китайски, френски и йерусалимски артишок.
Като лечебно средство артишокът, е известен още през античните времена.
Високо е ценен от древните гърци и римляни, които го употребявали както за храна, така и за лечението на различни болести.
Съдържащият се в него – цинарин не може да се открие в нито един плод или зеленчук. Цинаринът като лечебно средство се използва при хепатит, атеросклероза, болести на жлъчката, понякога и при алергии и екземи.
Отлична храна за диабетици и болни от черен дроб, има силно антисклеротично действие, полезен е за страдащи от подагра и артрит.
В народната медицина воден извлек от листата на артишок с прибавка на пчелен мед се използва за жабуркане при отоци в устната кухина |
|