На Цветница според Светото Евангелие Христос влиза в Ерусалим и е посрещнат от ликуващото население като "Царя Израилев".
Цветница е наричана още Връбница заради обичая на църква да се ходи с върбови клонки. В православния свят върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Христос при влизането си в Ерусалим.
На Цветница, която е една седмица преди Великден, в църквите се отслужва празнична литургия, а върбовите клонки се освещават.
Празникът е толкова популярен, че дори и тези, които по принцип не ходят на църква, на Цветница задължително го правят.
Имен ден имат всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета:
Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.
Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поменални обреди, свързани с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода.
Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание. |
|