Православният календар определя този ден като празник в чест на свети Атанас Велики, архиепископ Александрийски. Според поверието на Атанасовден зимата си тръгва. Обръща я сам св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва връх на планината, откъдето вика гръмогласно: "Иди си, зимо, да дойде лято".
Смята се, че Атанасовден отбелязва средата на зимата и се казва, че денят нараства "колкото скача 3-годишен елен". Св. Атанас е покровител на домашните животни. Това е празникът на железарите, ножарите, ковачите. Според народа с Атанасовден завършва един дълъг празничен цикъл. Народът казва: "Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда". Свършват годежите и сватбите, наближава период на пост и въздържание. Който не е успял да заколи прасето на Коледа, може да го стори на Атанасовден, затова наричат празника Втора Коледа. Същестува и представа за светеца като повелител на чумата. Колят се черна кокошка или черно агне като курбан, който може да бъде личен и общоселски. От курбана трябва да вкусят всички, за да не се разболяват от неизлечими болести. Жените пекат и раздават питки с мед, като застават най-често на кръстопът. Отгоре питката трябва да е надупчена с вилица, за да бяга шарката от децата. На този ден се извършва обичаят побратимяване, който е свързан с представата за светците Антон и Атанас като братя близнаци. Раздават се питки и за здравето на животните. Не се работи нищо на този ден, за да са здрави животните. Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.
На трапезата задължително трабвя да има пита, пиле и свинско с бамя.
ИМЕННИЦИ: Атанас(означава безсмъртен), Атанаска, Начо, Таньо, Тинка |
|
2028
